Диамантено пробиване: анкериране, вода и избор на боркорона

Стойката не трябва да мърда

Диамантената боркорона реже стабилно, докато машината стои на място. Ако колоната или основата помръднат по време на пробиването, боркороната се заклинва, вибрира и се износва преждевременно. Затова машината се монтира на стойка, а стойката се закрепва по един от двата начина.

Първият е анкерът. В основата се пробива отвор на подходящо разстояние от мястото на пробива, поставя се анкер, а стойката се затяга с болт или гайка и се изравнява с нивелиращите винтове. В тухла или материал, който не държи разширителен анкер, се ползва епоксиден анкер или шпилка с подложни плочи. Вторият е вакуумът: стойка с вакуумна основа и помпа се закрепва без анкер, което е удобно на гладък здрав под, например при плочки. Той е за по-малки диаметри (някои производители препоръчват до около 150 мм, други допускат до 250 мм) и не е за груба или напукана повърхност. Производителите не го препоръчват и на стена или таван. Помпата е със защитен резервоар, а налягането се следи с вакуумметър.

Може ли ръчно, без анкериране

В ограничени случаи да. Има професионални машини, предвидени за двата начина на работа. В един такъв комплект ръчното пробиване е допустимо до около 110 мм, а със стойка същата машина стига до 200 мм. Границата е различна за всеки модел, затова се чете в ръководството, а не се предполага. При ръчна работа най-важно е боркороната да стои перпендикулярно на повърхността, защото наклонена короната лесно се заклинва. С нарастването на диаметъра ръчната работа е все по-малко подходяща.

Има и правило, което важи за всички: диамантените консумативи никога не се ползват в ударен или ударно-пробивен режим, защото сегментите се повреждат и боркороната може да се счупи.

Водата: по-малко е по-добре, но не нула

Тук паметта не ви лъже: и двете крайности са вредни. Водата охлажда боркороната и изнася каша от разтрошения бетон. Без достатъчно вода диамантената корона прегрява и се разрушава, а прегрятите сегменти се огъват или отпадат. Но и твърде много вода е проблем. Тя отмива бетонния абразив, който кара нови диаманти да излизат на повърхността, а сегментите на боркороната се изглаждат така нареченото „замазване" и спира да реже.

Ориентирът е кашата, която излиза от отвора: според различни ръководства тя трябва да е с гъстота на мляко или на кафе със сметана. Тъмна, „изгоряла" каша е знак за прегряване и водата се увеличава. Боркороната, която започва да свири и спира да реже, може да е загладена или запушена с каша. Загладената боркорона се „освежава" с абразивен материал, а след това се коригира притока на вода и натискът. Водата се пуска преди боркороната да докосне повърхността и не се спира по време на пробива. При дълбоки отвори ядката може да запуши пътя на водата, затова пробиването се спира и ядката се изважда, преди да се продължи.

Мокрото пробиване в обитавани помещения е предпочитано, защото има много по-малко прах и шум от другите методи. Със водата идва и друг риск: работата с електрическа машина изисква защитно изключване (RCD или PRCD), а кашата и водата се събират с мокра прахосмукачка.

Каква боркорона и до какъв диаметър

Популярните диаметри са от около 10 до около 350 мм. По-големите изискват по-мощна машина и стабилна стойка, а най-малките се ползват и ръчно. Освен диаметъра има значение и свързващото вещество на сегментите. Ако е твърде твърдо, пробиването се проточва, а ако е твърде меко, диамантите се износват преждевременно. Твърд пълнител в бетона изисква по-меко свързващо вещество.

Най-важното за стоманобетон е да не се използва коронка за обикновен бетон. Производителите изрично предупреждават, че традиционните боркорони за сухо пробиване не са подходящи за арматура и че са нужни специализирани диамантени корони за армиран бетон. Дори и с тях при попадане на арматура натискът се намалява, защото точно тогава сегментите се губят най-лесно.

Ядката и какво да правите, ако се заклини

Заклинването на ядката е най-честият проблем при по-дълбоки отвори. Причините са недостатъчна вода за изнасяне на кашата, натрупани отпадъци, неподходяща или залъскана коронка. Затова при дълбоко пробиване боркороната се изважда периодично, за да се изчисти отворът. Заклинената ядка не се удря по барела на короната, защото той се огъва и после ядката се заклинва още по-лесно. Правилният начин е да се свали короната от машината и ядката да се избута през главината, например с шпилка.

Често задавани въпроси

Може ли диамантено пробиване без анкериране?

Само ако машината е предвидена за ръчна работа и диаметърът е в рамките на допустимото. Иначе стойката се закрепва с анкер или с вакуум, според повърхността и диаметъра.

Каква коронка е нужна за стоманобетон?

Специализирана коронка за армиран бетон, с мокро пробиване. Боркорона за обикновен бетон не е подходяща и сегментите ѝ лесно се губят при арматура.

Колко вода е нужна?

Толкова, че от отвора да излиза каша с гъстота на мляко или на кафе със сметана. Твърде малко вода прегрява диамантената корона, а твърде много отмива абразива и я залъсква.

Може ли да се пробива в режим удар?

Не. Ударът повредва сегментите и може да счупи боркороната.

Накрая

Добрият отвор не е резултат от сила, а от баланс: неподвижна стойка, малко, но достатъчно вода и коронка за материала. Когато тези три неща са наред, машината работи тихо, а коронката издържа дълго. Когато някое липсва, проблемът се чува още преди да се види.